Sorry, this entry is only available in Bulgarian.

На 29 април, за втората сбирка на семинара Новите интерактивни култури, ни гостува групата СеминарБГ. Заедно разсъждавахме над архитектурното наследство на София от времето на социализма и изследвахме пресечните точки между архитектурата и социалните науки. Основен фокус на дискусията бе паметника “1300 години България” пред НДК и инициативата ни за неговото преосмисляне.

Като всяка добра дискусия и тук се повдигнаха повече интересни въпроси отколкото еднозначни отговори:

– Нужно ли е да се обживява с несвойствени дейности един паметник, предвиден за чисто визуална комуникация. Ако това е единственият начин да се запази паметника,  не е ли състоянието му достатъчен пример за отношението ни към него?

– Трябва ли всяко наследство да е положително, да влияе позитивно и “красиво”, къде е мястото на отрицателното наследство, на мястото, изследващо “травмата на народа” от събитие или епоха?

– Един паметник създаден през една отминала епоха за друга, се превръща в паметник и за двете. Как трябва това “ново” наследство да бъде експонирано? Превръща ли се в крайна сметка той в “паметник на паметника”.

– Може ли да се създаде мрежа от паметници, които да изследват наследството на комунизма и ще въздейства и обяснява ли тя повече от единичния артефакт?

Допълнително по темата: Атриум, Forget your Past.