На 29 април, за втората сбирка на семинара Новите интерактивни култури, ни гостува групата СеминарБГ. Заедно разсъждавахме над архитектурното наследство на София от времето на социализма и изследвахме пресечните точки между архитектурата и социалните науки. Основен фокус на дискусията бе паметника “1300 години България” пред НДК и инициативата ни за неговото преосмисляне.
Като всяка добра дискусия и тук се повдигнаха повече интересни въпроси отколкото еднозначни отговори:
– Нужно ли е да се обживява с несвойствени дейности един паметник, предвиден за чисто визуална комуникация. Ако това е единственият начин да се запази паметника, не е ли състоянието му достатъчен пример за отношението ни към него?
– Трябва ли всяко наследство да е положително, да влияе позитивно и “красиво”, къде е мястото на отрицателното наследство, на мястото, изследващо “травмата на народа” от събитие или епоха?
– Един паметник създаден през една отминала епоха за друга, се превръща в паметник и за двете. Как трябва това “ново” наследство да бъде експонирано? Превръща ли се в крайна сметка той в “паметник на паметника”.
– Може ли да се създаде мрежа от паметници, които да изследват наследството на комунизма и ще въздейства и обяснява ли тя повече от единичния артефакт?
Допълнително по темата: Атриум, Forget your Past.
