Пред-гаровият площад “Ротондата” е ключово място в София, което разпределя 2 вида междуградски (ЖП и автобусен) и 6 вида градски (автомобилен, автобусен, тролейбусен, трамваен, вело и метро) транспорт. В него се преплитат 4 основни групи ползватели и преминаващи – пътуващи-работещи и пътуващи-туристи (включително чужденци), живеещите в заобикалящия квартал, и търговци. Но в резултат от цялостното западане на мястото, маргинални социални групи, включващи бездомни, наркозависими и проституиращи са се установили в пространствата на пред-гаровия площад, а самият комлекс не функционира.

Усвояването на комплекса със смислени функции предполага намирането на ясен баланс в тяхната типология и съотношение, които да удовлетворяват нуждите на всички заинтересувани лица (собственици, културни дейци, търговци, маргинали и др.) и добавят нови качества към пространството. Най-голям потенциал за отключване на живота на мястото има създаването на ядро от културни функции, които да го активират на принципа на “добрата бактерия”*. Основна предпоставка за това е факта, че културните дейци произвеждат съдържание, което привлича обществен интерес и ангажира големи групи хора, съответно стимулира развитието на “мъртви”** обществени пространства, каквото е пред-гаровия площад. От друга страна, производителите на културни продукти трудно биват финансово устойчиви във времето, което ги превръща основно в катализатори на промяната, но не и нейни преки материални инвеститори. Това предполага балансирано ангажиране на контекстуални търговски, социални и комуникационни услуги, които да допълнят функционално комплекса и града на макро ниво. От тук би произлязъл един устойчив модел за функциониране на “Ротондата” като център за култура и мобилност. В допълнение, този модел би следвало да се надгради и възползва от факта, че мястото е ключов медиатор между Централна и Западна Европа, Балканите, София и широкия провинциален район около нея. С тези инструменти, чрез смислена симбиоза на разнообразни функции и пространства, под-гаровия площад би се превърнал в “жива” среда за местните, ежедневно пътуващите и туристите.

Проекта предлага деликатна архитектурна намеса, която на първо място решава основни пространствени и комуникационни проблеми. Той акцентира върху освобождаване на обществени пространства за сметка на търговски такива и окрупняване на малките търговски обекти с цел запазване на баланса комерсиални/некомерсиални/обществени площи. Освен това, намесата предлага разграничаване на основни архитектурни елементи чрез визуалното им обединяване, главно чрез боядисване. Този подход следва да е първоначален, докато достатъчно инвестиции са привлечени с цел цялостно възстановяване/преосмисляне на “Ротондата”.

Проекта е разработен по инициатива на сдружение “Under Gara/Под Гарата”, с финансовата подкрепа на програма Европа на Столична община. Архитектурната разработка е базирана на социологическо проучване извършено от агенция AFIS през лятото на 2015г., както и градоустройствено/архитектурно изследване на сгради с потенциал за развитие на пространства за култура и изкуство, извършено от сдружение “Трансформатори” през втората половина на 2014г. (sharedspaces.bg). По време на работния процес експертно отношение в изчистването на концепцията за мобилност взеха сдружение “Велоеволюция”.

Проекта беше представен в рамките на архитектурна изложба и дискусия, в която взеха участие представители на “Пазари Възраждане”, НКЖИ, Столична община, Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт и други неправителствени и граждански организации. Подробна информация за съдържанието на проекта, минали и бъдещи негови инициативи, както и неговото развитие е достъпна онлайн на undergara.com.

Интерактивно 3Д панорамно (фото) и въздушно (дрон) видео заснемане, извършени от Център за Неформално Образование и Културна Дейност “АЛОС” и сдружение “Трансформатори”, документират състоянието на пред-гаровия площад през есента на 2014.

gara2

ринципа на “добрата бактерия” (Иван Бонев, Виктория Паева, Тимишоара, Румъния, 2015) – интегрирането на стимулираща решаването на проблеми функция/намеса/дейност, която да повлияе положително на целостта на една градска/архитектурна/социална система.

**Мъртви пространства – както са дефинирани в “Terrain Vague”, Ignasi de Sola-Morales, 1995, Cambridge

undergara_aeria_tilt_2_18px_cmyk123465undergara_aeria_tilt_1_18px_cmyk_interventionundergara_aeria_tilt_2_18px_cmykundergara_aeria_tilt_4_fragment_18px_cmykundergara_aeria_tilt_3_fragment_18px_cmykundergara_ploshtad_monument_2_interventionundergara_ploshtad_monument_3_cmykundergara_ploshtad_monument_5_fragment_2_cmykundergara_ploshtad_monument_4_fragment_cmyk