Конкурс организиран от сдружение “Трансформатори” през 2012-та година. Повече инфо тук
Първо място Николай Иванов – the MMALL
Museum of Modern Art for All
В противовес със заглавието the MMALL не е проект за превръщане на паметника пред НДК в поредния нов лъскав магазин, а по-скоро за трансформирането му в ‘помещение’ за творчески начала.
The MMALL е концепция, която се опитва да засегне две основни теми, дискутирани днес в бългаското архитектурно и културно пространство. От една страна състоянието на паметника 1300 години България, а от друга проблемът за липсата на дом за съвременното българско изкуство – авангарднo, streetart, performance art в столицата. Идеята е да се трансформира, интегрира, дори буквално имплантира една институция, каквато е бил паметникът, построен по времето на комунизма, в напълно нова жизнено необходима за съвременното българско изкуство институция, каквато е музеят.
Ние не успяхме да трансформираме артефактите от близкото ни минало – по-скоро ги съборихме или просто ги обрекохме на разруха, игнорирайки тяхното съществуване. И доказателствата са навсякаде около нас – малката градинка на противоположната страна на Националната галерия или всичките изоставени паметници, пръснати из цялата страна. За съжаление съдбата на паметника 1300 години България е с история, илюстрираща и двата типа отношение – след деситилетия на игнориране днес се демонстрира желание да бъде заличен – демонтиран.
Паметникът има силно геометрично присъствие, помпозно, но наистина силно. Имайки предвид тази характеристика по-интересен момент за мен беше как простанството, дефинирано/ затворено от него, е това, което хората ще възприемат или преживяват повече – подобно на отпечатък или калъп. Идеята за негативно пространство е основната – ако е възможно да се интерпретира съществуващата структура – превръщайки я в празно пространство – въздух, атриум, заобиколен от етажи -материя. Не искам да предлагам конкретна архитектурна геометрия, а по скоро идеята за обграждане-обгращане. The MMALL ще има първата си постоянна експозиция – именно вградения паметник 1300 години България.
Второ място Сава Кисляков и Цветозар Петков – How not to forget 1300 in 30
Задачата ни е да запазим една художествена ценност и да се намесим максимално деликатно и умсетно.Реставрирайки я, ние запазваме плъността на видимият бетон и продължаваме цялостта на структурата със стъклени- полупрозрачни панели.Създаваме също, зелена зона за рекреация и запознанства,както и запазваме новосъздалата се традиция около паметника да се организират изложби на графити и други видове улични изкуства.
“Every child in an artist. The problem is how to remain an artist once we grow up ”
~Pablo Picasso
Трето място Мариана Сърбова и Гергана Тилева
Архитектурата на 20-ти век се опитва да материализира движението, потоците, динамиката, вътрешния живот на сградата чрез скулптурни изразни средства. С напредъка на цифровите технологии този сценарий търси и друга стилистика – тази на потока от информация.
Стандартният подход на връзка със съществуващата среда чрез форма, материал, цвят и др. се допълва от медийни характеристики като съдържание, звук, начин на взаимодействие със средата и хората. Появяват се сгради, които вместо статични „материални“ фасади, притежават динамични „медийни“ фасади.
Един възможен сценарий за паметника 1300 години България е реконструкцията му с помощта на подобни медийни средства. Като резултат би могло да се получи съживено и съвременно културно площадно пространство около НДК, с акцент – паметникът – носител не само на исторически идеи, но и на съвременни, около който разнообразен тип градка активност би могла да намери своето логично място.
/из статия:
„Медиите търсят архитектурни екрани“
автор: Мариана Сърбова
по повод Научна Конференция във ВСУ – София, от 05.06.09 /
СОФИЯ ГРИД
Идеята е, използвайки мрежа /грид/ от LED светлини, както и опцията южните наклонени повърхнини да се покрият с фотоволтаични панели, да се образува обща функционираща система – СОФИЯ ГРИД. Тя представлява многомерен градски екран за дигитални видеа, създанени специално за грида/града.
Този дигитален слой се надгражда над стоманената конструкция на паметника.
По този начин ще се появи нов живот и смисъл на скулптурната форма.
Паметта за 1300 години България ще прелее в съвременна градска памет.
Пространството около паметника ще се оформи като място на срещи с инфопункт за София.
Ивайло Александров
Въпреки, че съм роден и израснал в София никога не бях обръщал по-специално внимание на паметника носещ гордото име „1300 години България”. Защо? Нима паметник, носещ такова име не заслужава да му се обръща внимание?
Да, вярно, че през целия ми съзнателен живот е бил ограден и не съм имал възможостта да го разгледам. Но проблема е друг, а именно, че той си остана „големия сив паметник с фигурите”. Паметникът остана неразбран и с нищо не подкрепя името си.
Когато пораснах и завърших архитектура оцених безспорните му обемно-композиционни качества, а това, че бе толкова сложен за разбиране, ме караше всеки пък когато минавам оттам да го гледам и да разсъждавам. И пак не успявах да го разбера. Именно в това се крие разковничето – хората не го разбраха и не го припознаха като паметника, отбелязващ 1300 години от създаването на родината им. Само хора на изкуството го оценяваха и вътрешно в себе си знаеха , че нещо не е наред. Аз съм против събарянето му, дори рехабилитирането му ми се струваше като сериозна намеса, но в крайна сметка той наистина е опасен и най-вече нехаресван.
Идеята ми за паметника е с минимум интервенция да се превърне в обичан от хората паметник, който да ги кара да се чувстват горди, че са българи. Исках да намеря нов социален смисъл в него, да бъде насочен към обществото, да служи на него като създава и организира пространства около себе си, да носи образователна информация.
Първоначалната ми идея не бе да прилича на българския флаг, защото не исках паметника да се чете от един поглед, а след първа сцена да има втора и трета. Но след като пробвах си казах „защо не”? В историята ни има много видни личности, с които се гордеем. Какво да кажем за българското знаме. Нима не е най-силният символ на държавата ни. И така в „първа сцена” четем българското знаме, което ни грабва и ни препраща към „втора” – пространството за рекреация около паметника, откъдето слизаме във „трета” – зона за експозиции. За зоната в експозиции ми се върти в главата идеята за постоянна експозиция на тема – български владетели и знатни българи. Експозиция за хората, на които дължим 1300-те години България.
В София има няколко големи паметника, но един едиствен с български корени, а не руски. Желанието ми е паметника да стане любимо място на хората, място където да си починат, да разгледат и да се чувстват горди от това, че са българи. Място, където да се събират и празнуват празници, успехи на бъгарски отбори и спортисти. Така както трябва да е пред паметик, носещ името „1300 години България”.
Борис Бонев
По оригиналния скелет на паметника се добавя паяжинообразна конструкция съставена от триъгълници която обгражда цялостния му пространствен обем. По този начин се получава нова форма която е абстрактна, тоест не комуникираща конкретно послание, а в место това се превръща в медия, върху която различни послания могат да бъдат комуникирани. Новата конструкция може да се покрие с твърд материал и фасадата и да служи за прожекции на 3D mapping по различни поводи или от различни артисти. Освен това покритието на конструкцията може периодично да се променя ако се ползват устойчиви платове например, които биха позволили дигитален печат върху фасадата, видим и през деня. Пространството около новата конструкция и нейната вътрешност може да се ползват за изложби и културни събития.
Симона Гергова и Камен Попов – 1331
Достатъчно се говори и писа за това колко е грозен, какво олицетворява и какво не, какво е разрушено в негова чест и какво не. Сякаш паметникът трябва да бъде наказан и поднесен като жертвоприношение. Достатъчно дълго време бе оставен да се разпада и назидателно да надвисва, показвайки заплашителните последствия от строя. Обявен е за „опасен”. Добра беше идеята да бъде потърсено алтернативно решение на проблема, тъй като българинът е най- силен в критиките и никога в даването на по-добра идея. Факт е, че не можем да махнем с ръка и да се направим, че нищо не е било, когато ни изнася. Нека уважаваме себе си и миналото си, благодарение на което сме такива каквито сме, за добро или зло. Та нали именно темата на творбата на проф. Старчев е „Минало, настояще и бъдеще” …
Знаейки точно къде се намираме в кривата на времето, оценявайки адекватно влиянието си върху околната среда, да се опитаме да възвърнем равновесието чрез внасяне глътка свеж въздух в центъра на градската среда. Нека прочистим себе си и паметта си свързвайки се със собствената си природа и нека се възползваме от съзидателната и сила.
Концепцията на проекта е интерпретирането на обемите ( така наречената спирала- спиралата на времето) с деликатната намеса на растителността, покривайки го със зеленина. Вдъхване на живот на бетона и стоманата, поставяйки жив филтър на въздуха, който дишаме, наблягайки на връзката с естествената си среда дори в централната градска зона в напрегатото ежедневие. Визуалното възприемане на растителността от друга, нова гледна точка има и философското значение на интерпретирането на проблемите и издигането над тях поглеждайки ги от птичи поглед . И още нещо- предлагаме напълно изпълнимо проектно решение, въпреки концептуалната насоченост на конкурса.
Време е да започнем отново да градим, а не само да разрушаваме природата , средата и себе си. Нека превърнем паметника в паметник на зрелостта и осъзнаването си, на уважението към самите нас и нашите деца.
Лъчезар Данаилов и Златина Данаилова
С голямо уважение и респект се отнасяме към творческото произведение на проф. Валентин Старчев.Неразбран от обществото, архитектурно-художественият ансамбъл е уникален. Той е един от малкото у нас скулптурни композиции, в който архитектура, скулптура и история са се обединили и обвързали в името на една идея.
Изключително забележително е овладяното пространство – този ансамбъл ни позволява да го възприемем от много гледни точки – както под, така и над нивото на площадното пространство. Това не е монумент, поставен без някакъв замисъл. Композиран е по начин, който кара човек да се почувства като част от сърцето на ансамбъла. Намесата трябва да бъде доста деликатна и да не е в противоречие с главните идеи на професора. Посланието, оставено от миналите поколения и гордостта от хилядолетната история на България, които са описани с този паметник, трябва да бъдат разбрани правилно и да ни правят по-силни и единни българи.
Предлагаме двата по-ниски призматични обема да се облицоват със светъл камък като този на НДК на метална конструкция. Тези обеми са кристалната структура, като растерът и светлите плочи ще подчертаят идеята за монументалност и сила.
Металните фигури да се възстановят и да се обработят с визия на стар метал. Идеята за Златният век на Симеон, Пиета и Съзидателя по този начин ще се обединят и подчертаят на фона на светлите архитектурни обеми.
Оголената метална конструкция би могла или да се облицова също със светъл камък като останалите два призматични обема и да се запази оригиналният замисъл на проф. Старчев, или да се озелени изцяло, като се запази силуета на проектирания в самото начало монумент и замисълът за крилете и полета към бъдещето ще се интерпретира със зеленината и живота, които ще плъзнат до върха на монумента. Стената между двете стълбища към подземното пространство също би могла да се озелени. Така в композицията се намесва и зелената система на площадното прстранство. Там може да се подреди и експозиция от снимки от създаването на паметника през 1981г до днешно време.
Би могло да се направи водно огледало по козирката над подземната галерия. Със силата на водата и отраженията на скулптурите ще се подчертае монументалността на паметника, на неговите пълни с дълбок смисъл скулптури и обеми пред най-изпълнената с емоции фасада на паметника. Водата има и успокояващ, и релаксиращ ефект, който би накарал хората да се спрат, да помислят и осъзнаят внушенията на паметника. Другото предимство на водното огледало над козирката е, че ще се избегне слагането на обезопасителен парапет там.
Пространството под козирката е подходящо място за информационен център.
Предлагаме там да е и тихият кът, където да може да седнеш на спокойствие да
се отделиш от трафика и шума на централна София с книга в ръка или просто наслаждавайки сe на архитектурно-художественото произведение и зеленината.
Между бетонните обеми ниско долу могат да се сложат прожектори, светещи нагоре и визуално отделящи ги и подчертаващи ги като обеми. Зад обемите на скулптурите могат да се сложат диодни или други подходящи осветителни ленти , които да ги подчертаят и изпъкнат вечерно време.
Нека не се опиваме да загърбим и забравим нашата история, а се сплотим около нейното запазване. Нека бъдем горди, че сме българи и че имаме за какво да разказваме и показваме, през какво сме минали и сме успели да се запазим като нация и да вървим заедно напред.