Трансформирай паметника пред НДК


От години над паметника пред НДК стои една огромна въпросителна и никой не смее да
вземе отношение. В опит да пребори тази ситуация сдружение Трансформатори и SAW12
организират отворен, неформален конкурс за идеи как паметникът може да се използва и да
остане част от София, без да е необходимо разрушаването му.
През август Столична община предприе мерки по обезопасяване на паметника 1300 години
България пред НДК, които включваха и частичен демонтаж на опасни конструкции. В
резултат паметникът не е в оригиналния си вид, но за пръв път от много години стои без
обезопасителни скелета. Така всички софиянци (и участници в конкурса) могат да придобият
пълна представа за пространството и да го оценят реално.
Акцентът на конкурса пада не върху реализирането на идеята, а върху концентриране на
вниманието около това проблематично място и разкриването на потенциала му.

Ето и резултатите от конкурса (проектите са по реда на пристигането им):

01 Р.Дерменджиев

Уважаеми господа,
Тази грозна езическа композиция пред НДК, която по неизвестни причини носи името “паметник” не може да се реконструира поради следните причини:
1. Това не е паметник, а въплъщение на една идеологическа линия в БКП през 1971 год. Тогава беше приета линия на постепенен преход от твърдата комунистическа идеология, към допускането на известна доза патриотизъм. Издигнаха лозунга от 3 точки:
- славното историческо минало (държавата на прабългарите и славяните, славянската писменост и култура)
- борбата тна българския народ против поробителите и монархо – фашизма
- строителството на социализма и комунизма, или светлото бъдеще.
По това време ми беше дошъл реда да бъда избран за секретар на ДКМС ( никой не искаше и затова беше въведен такъв ред) в службата и тази постановка ни беше спусната като указание от Горе.
2. Мястото на “паметника” е крайно неподходящо, избраната форма много напомня на езическите каменни баби. Преди да се издигне какъвто и да било паметник, следва да се постави негов мулаж и да се види как се вписва в обкръжаващата среда – културна и историческа. Подобна е и глупавата идея за “паметник” на 1300 год. на платото край Шумен.
3. НДК и 1300 год. българска държава някак си не се съчетават. Същото важи и за плочите на загиналите бойци от І-ва Софийска дивизия. По- добре там да няма нищо , тъй като композицията НДК и фонтаните напълно покрина тази паркова територия. Паметникът трябва сам по себе си да обединяава околното пространство, за да бъде место за преклонение и окзаване почет към паметта на онези, за които трябва да напомня и дава за пример на поколенията.
4. Българската държава не е на 1300 год. Има документи, че Договорът между българите и император Константин Погонат е бил подписан 673 година. Друг Договор не е споменаван никъде . И този Договор е за мир, а не за основаване на нова държава. Паметник трябва да се издигне на онзи , който докаже какво означава “българин” и от там де се нърси древната ни история.
5. На реконструкция подлежи паметникът на Съветската армия. Там трябва да се постави символ на обединението и прошката ,вместо грозните автоматчици и да гори вечен огън на загиналите във войните и братоубийствените борби. А склуптурните групи от двете страни на алеята да се заменят с нови. От едната страна на строителите на държавата – владетели и законодатели , а от другата страна творците на куртурата и науката. Те са истиснсиките строители на българската държава. Тогава това место може да стане култов център, без никакви други сгради или паметници.

02 Койчо Митев

Преди няколко години русенец поиска да разработя концепция за защита
на интелектуалната собственост на идеята му за изграждане на паметници на
любовта. Нарекохме я „Стена на любовта”. Проектът предвижда на място,
което е с особено обществено значение в градската среда или извън нея, да се
построи монумент, облицован с бронзови плочки, закупени предварително от
хората, които желаят да споделят своята любов към друг индивид. Плочките
могат да бъдат например с размери 10 на 5 см и върху тях е достатъчно да се
изпише само малкото име на този, към когото се изразява любов и номер на
плочката. Плоскостите от монумента се разделят на зони, в които се вместват
отделните плочки.Например:
ЕМИЛИЯ 873
Всеки, който иска да изрази своята любов, може да остане и анонимен,
като обектът на неговото внимание получава сертификат от организаторите на
проекта. Информацията за носителите на внимание с номерата на плочките се
публикува в интернет.
Тази идея може да бъде приложена успешно както при паметника пред
НДК, така и на Бузлуджа и на други места, които са натоварени с исторически
противоречия. Тези обекти ще станат привлекателни за туристи, а при добре
изградена маркетингова стратегия и реклама, кандидатите за засвидетелстване
на внимание към любимия човек може да дойдат и от чужбина.
Финансовата част е лесна за смятане. При условна площ за облицоване
1000 м² броят на брознзовите плочки е 200 000, като при цена от 200 лева се
получава една сума от 40 000 000. Тази сума е достаъчна за това, обектът да
бъде осигурен с финансови ресурси за всичко. Отделно от това около обектите
може да се монтират камери за детайлно разглеждане на паметника с всички
съпътстващи търговски дейности.
Този проект може да насочи общественото внимание към други
измерения, при които омразата и политическото противопоставяне да останат
встрани от нашето ежедневие.
Българите имат нужда от положителни послания!
Забележка: Името на човека, който е носител на тази идея, ще ви бъде
съобщено само, ако проектът бъде одобрен за реализация за паметниците на
НДК и Бузлуджа.

03 Иван Коджабашев


Моята идея е паметникът да бъде трансформиран в един голям зелен хълм, с много растения и с няколко рекички и водопади. На прикаченият файл може да видите как би изглеждал от пред. От върха на хълма се изхвърлят мощни струи с вода, които симулират гейзер. От там тръгват реки от предната и задната страна. От пред има езеро. Ако се направи по-голямо, може да се пуснат и водни колела и да се изгради цяла водна мрежа свързана с фонтаните и детската площадка.
От задната страна пък ще се намира най-големият водопад, който от върха ще се влива директно в дълбокия изкоп на паметника. Изкопът ще е пълен до горе с вода и малко разширен до където се намират иглолистните храсти в момента. Малка част от задната част на паметника с фигурите ще е запазена и смесена с хълма.
Как бих го кръстил? Ами може би 1337 години България, когато евентуално би бил завършен ;).
В допълнение към водния басейн от зад ми хрумна, че може да се направи и аквариум. В него например ще плуват разнообразни риби, водни костенурки, октоподи и др., а на дъното му ще има имитация на морско дъно с корали, водорасли, пясък, малки тунели за рибите и т.н.. В страни ще има специален вход със стълби, който да слиза в обширно подземно помещение, от което през големи и широки стъкла ще може да се наблюдава водният свят. В подземното помещение ще има макет на паметника така, както е изглеждал преди, осветление, информационни табла, музика и др.. Тунел от това помещение ще свързва паметника-водопад с метро спирка НДК.

04 Христина Сафронова


Защо вместо да заличаваме и унищожаваме историята не я изложим на ярък показ? Според мен консрукцията на паметника трябва да бъде запазена, а той да бъде трансформиран цветово и чрез добавяне на архитектурни елементи. Мястото около него е любимо място за каране на скейтборд, защо да не се трансформира целият район като скейт-парк, където настоящето и миналото се срещат, конфронтират и прерастват в синхрон.

06 Райна Григорова


Трябва да се научим да мислим с добро и сме в рая. Адът е там, където няма мисъл!
Идеята за скулптурна композиция представлява главата на Христос която е огромна. В основа та е брадичката, която е прегърната от ръцете на детска фигура.(Може да бъде Стойне от 7-ястребинчета). По цялата дължина на челюстта на главата, са протегнатите ръце на деца (вмесо космите на брадата). Другата ръка на всяко дете е хваната от учителите, възпитателите и авторитетите, които водят децата на горе. Те се намират в косите на
Христос. Най-отгоре са хората които крепят ореола или свободното небе (политици, актьори, художници, скулптори, композитори, режисьори,..)

07 Лора Божилова


Паметника пред НДК може да се превърне в открит музикален пулт за дж-партита. Ще бъде терасиран на различни нива, където и танциори ще могат да забавляват публиката. А тя ще е на най-долното ниво, подходящо да събере хората за танци, веселби и забавления. По стените и конструкцията на паметника могат да се монтират видео и аудио уредби, прожектори, лампи и рекламни постери.

08 Виолета Шатова


Дипломен проект „Галерия на съвременното изкуство“ включена в общ ансамбъл с паметника 1300 години България пред НДК.
Виолета Здравкова Шатова, Нов Български Университет.
Галерията е проектирана и ситуирана, по начин, че да работи в услуга на паметника – внася оживление около себе си и хората вече виждат нея и паметника в един общ ансамбъл. Идеята е за един нов поглед към паметника и хуманизиране на околното пространство. Изцяло нова визия, функция и характер на цялото място.
Паметника е консервиран в сегашният си вид, но укрепен и обезопасен за посещения, а металните елементи, стърчащи от него са главното свързващо звено между него и новата сграда. Появява се стъклен обем, изцяло забулен в „паяжина“ от метал, но докато новата метална конструкция е в светло сив, към бял цвят, в която слънцето се отразява и блести, метала показващ се от паметника е тъмен и матиран, което ги разграничава един от друг.
Моята идея не е да конкурирам нова сграда с паметника, а напраотив – да я съчетая с него, търсейки съвършено нов поглед към цялото място. Търсена е естетическа и функционална връзка между паметника и галерията, като функционално те свободно могат да бъдат обходени като един общ ансамбъл.
Изцяло нова визия и характер на цялото пространство. Пред сгарадата се предлагат, както  места за сяданеи срещи, обиколени от меняща се експозиция на открито, така и магазини за арт продукции. Пространството е богато озеленено. Анализа на главните и второстепанни потоци на движение задава параметрите и възловите участъци на новото пространство. Съществена част от решението ми е откритият площад, потънал с едно ниво по-надолу спрямо околното пространство, където е главното място на оживление. Рампата свързваща сградата и околните алей е проектирана като част от разходката на това място.
Това не е типичната галерия, а по-скоро многофункционален обект с характерни черти близки до: музея – експозиция, художествена галерия на свободен достъп и галерия с търговска цел – всичко събрано в едно, както и допълнителни дейности – голяма зала и кафе. Идеята е за богат концептуален избор и заинтругуване на различни инвеститори.

09 Александър Бояджиев

10 Борис Стайков


Идеята ми е да бъдат облицован със стъкло бетоновите фундаменти и металната конструкция.
Така паметника би се запазил най-близо до оригинала.Той си има модерен вид, но със стъклото би станал още по съвременен. Фигурите ще изпъкнат и ще бъдат още по-въздействащи.
Технически проектът няма никъкъв проблем да се изпълни или с триплекс или с противоударно стъкло. С тези материали напоследък се правят доста фасади.

11 ГРИД Архитекти и Инженери – Ре/монтаж


Казват, че живеем в динамично време на огромни трансформации и еволюция.
Може би всяко поколение си мисли същото за своето време и не знам дали тези „мислители“ имат или нямат някакво влияние върху промените в света. Факт е обаче, че всеки се стреми и вярва, че в рамките на собствения си живот ще отговори на важен въпрос, ще остави диря, толкова дълбока, че тя бъде път или поне малка гънка в някаква генерална промяна.
Днес стои въпросът- Паметника „1300 години България” – за или против, грозен или хубав, той самият или около него-независимо как е поставен въпросът, аз бих казала: „Дали сме готови за отговор?“ Да го бутнем, да го забравим, нов да направим; или пък да го излъскаме, да блесне, наоколо да засадим цветя… Каквото и да решим, трябва да се помни, че носим отговорност пред бъдещите очи, които ще гледат натам. Паметник по принцип се посвещава на миналото, но се прави за бъдещето. То, бъдещето, ще реши как ще го гледа. Ние не сме бъдещето на паметника. Ние сме настоящето, което носи багажа на своето и неговото минало.
Дали ще се промени светът? Не знам, но опитът и теорията за еволюцията отговарят положително. Според някои обществото ни живее във време на трансформация на отношенията-от възходяща, пирамидална структура към хоризонтална, равнинна. В този ред на мисли и промяната ще е в тази посока- навред, наоколо.
Да преместим гледната точка. Вместо отдолу да се взираме в паметника, да застанем на негово място и да се огледаме наоколо. Какво ще видим? Сигурни ли сме, че средата, която го заобикаля няма нужда да се развие и напредне?
Ако разгледаме паметника като обект, локализиран в пространството, способен да излъчва енергия, нека си представим какво влияние би оказал навред върху заобикалящата го среда. Ако всичко наоколо започне да кристализира, да расте и да блести?..
В момента явно има полемика (или опит за полемика) „Да бъде или да не бъде паметникът“. Да си представим време, в което обществото ще еволюра, ще има нови собствени представи и условия, среда, която да им отговоря, родена от различна естетика Може би тогава паметникът ще си е точно на мястото.

13 Сава Кисляков и Цветозар Петков – How not to forget 1300 in 30


Задачата ни е да запазим една художествена ценност и да се намесим максимално деликатно и умсетно.Реставрирайки я, ние запазваме плъността на видимият бетон и продължаваме цялостта на структурата със стъклени- полупрозрачни панели.Създаваме също, зелена зона за рекреация и запознанства,както и запазваме новосъздалата се традиция около паметника да се организират изложби на графити и други видове улични изкуства.
“Every child in an artist. The problem is how to remain an artist once we grow up ”
~Pablo Picasso

14 Юлия Петрушевска

15 Мартина Радева – Сянка


Сянката е свойство на материята,
Доказателство за битие, за плътност, за присъствие.
(Понякога и за отсъствие.)
Сянката свързва обекта със средата, както пространствено, така и времево.
Движението на сенките е доказателство за непреходност,
за продължителното присъствие на един обект в дадена среда.
Сянката е изразно средство на архитектурата, което спомага за преживяването на едно пространство, бидейки репер за движението на човека в това пространство и във времето.
Изразът „хвърля сянка” в българския език има негативен оттенък, а „стои в сянката” на нещо пасивният човек.
Хвърлят сянка Голиатите, пред които треперят дребните души, неосъзнали, че имат силата да ги победят.
И в тази сянка, вместо да усетят величието на човешкия дух, построил гиганта пред тях, те усещат само страх.
Страх от собственото си нищожество.
Победата над гиганта често се бърка с повалянето му.
Победата над гиганта е лична борба,
е победа над страха,
е осъзнаване на собствения ръст,
на собственото достойнство.
Дотогава ще си стоим на сянка.

16 Ивайло Александров


Въпреки, че съм роден и израснал в София никога не бях обръщал по-специално внимание на паметника носещ гордото име „1300 години България”. Защо? Нима паметник, носещ такова име не заслужава да му се обръща внимание?
Да, вярно, че през целия ми съзнателен живот е бил ограден и не съм имал възможостта да го разгледам. Но проблема е друг, а именно, че той си остана „големия сив паметник с фигурите”. Паметникът остана неразбран и с нищо не подкрепя името си.
Когато пораснах и завърших архитектура оцених безспорните му обемно-композиционни качества, а това, че бе толкова сложен за разбиране, ме караше всеки пък когато минавам оттам да го гледам и да разсъждавам. И пак не успявах да го разбера. Именно в това се крие разковничето – хората не го разбраха и не го припознаха като паметника, отбелязващ 1300 години от създаването на родината им. Само хора на изкуството го оценяваха и вътрешно в себе си знаеха , че нещо не е наред. Аз съм против събарянето му, дори рехабилитирането му ми се струваше като сериозна намеса, но в крайна сметка той наистина е опасен и най-вече нехаресван.
Идеята ми за паметника е с минимум интервенция да се превърне в обичан от хората паметник, който да ги кара да се чувстват горди, че са българи. Исках да намеря нов социален смисъл в него, да бъде насочен към обществото, да служи на него като създава и организира пространства около себе си, да носи образователна информация.
Първоначалната ми идея не бе да прилича на българския флаг, защото не исках паметника да се чете от един поглед, а след първа сцена да има втора и трета. Но след като пробвах си казах „защо не”? В историята ни има много видни личности, с които се гордеем. Какво да кажем за българското знаме. Нима не е най-силният символ на държавата ни. И така в „първа сцена” четем българското знаме, което ни грабва и ни препраща към „втора” – пространството за рекреация около паметника, откъдето слизаме във „трета” – зона за експозиции. За зоната в експозиции ми се върти в главата идеята за постоянна експозиция на тема – български владетели и знатни българи. Експозиция за хората, на които дължим 1300-те години България.
В София има няколко големи паметника, но един едиствен с български корени, а не руски. Желанието ми е паметника да стане любимо място на хората, място където да си починат, да разгледат и да се чувстват горди от това, че са българи. Място, където да се събират и празнуват празници, успехи на бъгарски отбори и спортисти. Така както трябва да е пред паметик, носещ името „1300 години България”.

17 Димитър Механджиев и Илияна Овчарова – Отражения на миналото


Основен проблем: липсата на връзка на паметника със средата – физическа и културна. Замисълът, концептуалното съдържание и реториката на обекта в стил “социалистически реализъм” остават неразбрани и поради това – отхвърлени от обществото.
Хипотеза: превръщане на “паметника” от обект (причинител) в субект (среда) на изкуството
Решение: придаване на функционално и културно съдържание, което отговаря на потребността на публиката.
Метод:
Демонтиране на човешките фигури, видимата метална конструкция и на плочата, която покрива най-ниската част
Запълване на “дупката” с 105 см. вода
Оформяне на съществуващото стълбище и продължаването му, чрез “ моисеев мост” през водата до основата на монумента
Допълване на повърхността на основата с елементи, подходящи за сядане
Пробиване на отвори и изграждане на стълба и наблюдателни платформи в тялото на статуята
Монтиране на фигурите по страните на езерото
Предложеното решение е насочено към връзката между публиката и изкуството, като поставя монумента в жива социална среда, с която да взаимодейства.

18 Милена Драгозова и Веселина Петрова


Идеята за трансформиране на Паметника на НДК в стена за катерене се роди преди повече от година, тъй като профилът и масивността му са изключително подходящи за такъв тип стена.
В повечето столици и големи градове в Европа и по света вече има построени външни катерачни стени и почитателите на катеренето имат избор дали да тренират в закритите прашни зали или навън – на въздух и слънце. В София катеренето като хоби и спорт се развива изключително бързо през последните години, но залите за катерене са само три – в СУ, НСА и Бонсист, като двете от тях са в Студентски град. Централното местоположение на паметника би могло да го превърне в притегателен пункт за деца, катерачи, туристи, чужденци и за всички любители на спорта, екстремните преживявания и природата.
Разположението на трите части на паметника дава възможност за направата на няколко профила за катерене с различни степени на трудност, траверси, боулдър част и детска катерачна стена.
В проекта са взети предвид настоящите размери на статуите от паметника, т.е. те ще останат запазени зад/под профилите на катерачните стени и ще могат да бъдат разглеждани от желаещи посетители. За тази цел ще има вътрешно фасадно осветление.
В проекта е включена и металната конструкция, която може да се използва по един интересен начин – а именно да се укрепи и превърне в стълбище към 50-метрова кула с тераса, от която всеки желаещ може да погледне София отвисоко и да утоли жаждата си пред панорамната гледка на столицата. Мястото е подходящо, тъй като градинката пред НДК е просторна и от тази височина би се открила невероятна гледка към Витоша. На терасата ще се постави телескоп за наблюдение на Луната, близките планети, звездите и Слънцето в случай на интересни природни явления като лунно затъмнение, дъжд от комети и т.н. В проектът е взет предвид и вграден асансьор, който да се използва от хора в неравностойно положение, както и възрастни хора, които нямат физическа възможност за изкачване на стълбите.
Тъй като стената е външна, има възможност за поставянето на куполна покривна конструкция от поликарбонат. Подобни конструкции се използват например за покриване на външни обекти като тераси, басейни, сцени, халета, стадиони и др. По този начин стената ще бъде предпазена през дъждовните дни и през зимата. Проектът предвижда да има и съблекалня, баня и тоалетна за трениращите в подземната част.
Преобразяването на Паметника на НДК в стена за катерене би било не само още една възможност за всички начинаещи и напреднали катерачи, но и атракция за малки и големи, както и за гостите на столицата.
Ако се инвестира в трансформирането му, “Спорт и атракция” би бил един динамичен, интересен туристически обект, който би носил добри приходи на общината. Като едно от най-високите катерачни съоръжения в Европа, то бързо ще се популяризира и ще бъде конкурентно място за провеждане на различни състезания по катерене.

19 Ясен Сотиров


Един ненатрапчив спомен за паметника, в първоначалният му вид, ще удолетвори най-много от спорещите страни. В този случай идеята за амфитеатър не е толкова самоцелна. Една сцена в подножито на паметника би го интегрирала в активната градската среда. В този вид паметникът е една добра платформа за арт инсталации, пърформанси и други културни и спортни мероприятия.

20 Иван Коджабашев


Идеята на това, което сега пращам, е паметник с OLED/неоново осветление . Но вие си преценете дали да участва или не, тъй като визуално резултата е по-скоро абстрактен.

21 Иван Коджабашев

22 Борис Бонев


Целта на този проект е подобряването на видът и пространството около монумента като все пак той бива запазен. Основното тяло на паметника се покрива с нов видим бетон. Елементът на върха, обръщащ композиционната ос на движение отпада. В последствие разликата във височините между трите (най-високия, средния и най-ниския) вертикални елемента на бетонното тяло се изравнява, като така образува равнопоставеност в етапите на нарастването им. По този начин силуетът на монумента се успокоява и отстъпва фокуса върху фигуралната композиция. Навеса пред паметника отпада и отпушва пространството в основата му, като на нея се появява фразата на Васил Левски от оригиналния му вид – „Времето е в нас и ние сме във времето…”.  Пространството около основата на паметника може да се ползва за изложби и културни събития.

23 Борис Бонев


По оригиналния скелет на паметника се добавя паяжинообразна конструкция съставена от триъгълници която обгражда цялостния му пространствен обем. По този начин се получава нова форма която е абстрактна, тоест не комуникираща конкретно послание, а в место това се превръща в медия, върху която различни послания могат да бъдат комуникирани. Новата конструкция може да се покрие с твърд материал и фасадата и да служи за прожекции на 3D mapping по различни поводи или от различни артисти. Освен това покритието на конструкцията може периодично да се променя ако се ползват устойчиви платове например, които биха позволили дигитален печат върху фасадата, видим и през деня. Пространството около новата конструкция и нейната вътрешност може да се ползват за изложби и културни събития.

24 Иван Коджабашев

25 Симона Гергова и Камен Попов – 1331


Достатъчно се говори и писа за това колко е грозен, какво олицетворява и какво не, какво е разрушено в негова чест и какво не. Сякаш паметникът трябва да бъде наказан и поднесен като жертвоприношение. Достатъчно дълго време бе оставен да се разпада и назидателно да надвисва, показвайки заплашителните последствия от строя. Обявен е за „опасен”. Добра беше идеята да бъде потърсено алтернативно решение на проблема, тъй като българинът е най- силен в критиките и никога в даването на по-добра идея. Факт е, че не можем да махнем с ръка и да се направим, че нищо не е било, когато ни изнася. Нека уважаваме себе си и миналото си, благодарение на което сме такива каквито сме, за добро или зло. Та нали именно темата на творбата на проф. Старчев е „Минало, настояще и бъдеще” …
Знаейки точно къде се намираме в кривата на времето, оценявайки адекватно влиянието си върху околната среда, да се опитаме да възвърнем равновесието чрез внасяне глътка свеж въздух в центъра на градската среда. Нека прочистим себе си и паметта си свързвайки се със собствената си природа и нека се възползваме от съзидателната и сила.
Концепцията на проекта е интерпретирането на обемите ( така наречената спирала- спиралата на времето) с деликатната намеса на растителността, покривайки го със зеленина. Вдъхване на живот на бетона и стоманата, поставяйки жив филтър на въздуха, който дишаме, наблягайки на връзката с естествената си среда дори в централната градска зона в напрегатото ежедневие. Визуалното възприемане на растителността от друга, нова гледна точка има и философското значение на интерпретирането на проблемите и издигането над тях поглеждайки ги от птичи поглед . И още нещо- предлагаме напълно изпълнимо проектно решение, въпреки концептуалната насоченост на конкурса.
Време е да започнем отново да градим, а не само да разрушаваме природата , средата и себе си. Нека превърнем паметника в паметник на зрелостта и осъзнаването си, на уважението към самите нас и нашите деца.

26 Владислав Костадинов


Настоящата концепция предлага идеята бетонните стени и останалите метални конструкции, които са над терена, да бъдат „облечени“ в огледала. По този начин сградата ще „изчезне“ от ситуацията без да се премахва и разрушава чисто физически. Едно подобно обличане ще я „олекоти“ визуално и метафорично ще я „слее“ със заобикалящата я среда. Предлага се начин да се впише една „чужда“ за средата днес форма чрез подобно „отразяване“ на нейното обкръжение. Обкръжение – добро или лошо, но направено такова именно от нас днес. Ако не сме съумяли да направим средата по-добра, то това е наше дело – паметникът само ще „констатира“ и ще отрази съвсем обективно и безпристрастно действителността. Заобикалящата я паркова среда ще се „разлее“ върху самия обект, обратно на моментното противопоставяне, чрез тежките визуално материали – камък, метал, бетон. Едно минимално накланяне на вертикалните плоскости с едва един градус пък би ни позволило да виждаме металните склуптурни групи само на фона на небето…
Метафоричното отразяване има за цел една трансформация на обекта, която да провокира интереса и дискусията в обществото. Поставянето на огледала не би повлияло или променило по никакъв начин самия обект или неговата конструкция. „Изчезването“ би дало една насока за бъдещо развитие, преосмисляне и обживяване на мястото. Огледалото като чист израз на безпристрастното отразяване на действителността е търсено именно, заради това си качество и е избрано заради „отсъствието“ в него на собствен външен израз, а единствено чрез „приемането“ на чужди такива. Точно промяната на заобикалящата ни действителност ще направи и промяната върху самия обект на настоящия концептуален проект.
Една площадка на върха на паметника би ни позволила да се качим на балон, който да ни покаже София от един нов ъгъл, както и да направим връзка с други подобни места – утопична разходка до възвишението на Братската могила сред зеленината на Борисовата градина, а защо не дори и до монумента Камбаните. Непосредствено до паметнка, в подземната част можем да имаме една неголяма лятна кафе-книжарница, която би била приятно място в градинката.

27 PH ARCH


Стена за катерене където позволява паметникът. Металната конструкция може перманентно да се преобразява и да изпълнява различни функции.

28 PH ARCH


Металното скеле само по себе си е доста интересно. Това предложение е лека намеса, която да освежи конструкцията, но и да остави на показ скелето. Конкретното да се инсталира мрежа примерно GKD или по-евтиният вариант биха били перфорирани панели, където и перфорацията е добро поле за креативност. Това би могло да бъде съчетано и със стената за катерене например.

29 PH ARCH


Би могло да се пусне бръшлян или да се инсталират панели на принципа нa green wall. Или да се поръча продукта SOLAR IVY, който би изглеждал по подобен начин – като бръшлян, но всъщност става дума за малки колектори във формата на листа. Паметникът би могъл да се превърбе добро място за витрина на нови продукти и да се търси спонсорство за реконструкцията по тази линия.

31 Лъчезар Данаилов и Златина Данаилова


С голямо уважение и респект се отнасяме към творческото произведение на проф. Валентин Старчев.Неразбран от обществото, архитектурно-художественият ансамбъл е уникален. Той е един от малкото у нас скулптурни композиции, в който архитектура, скулптура и история са се обединили и обвързали в името на една идея.
Изключително забележително е овладяното пространство – този ансамбъл ни позволява да го възприемем от много гледни точки – както под, така и над нивото на площадното пространство. Това не е монумент, поставен без някакъв замисъл. Композиран е по начин, който кара човек да се почувства като част от сърцето на ансамбъла. Намесата трябва да бъде доста деликатна и да не е в противоречие с главните идеи на професора. Посланието, оставено от миналите поколения и гордостта от хилядолетната история на България, които са описани с този паметник, трябва да бъдат разбрани правилно и да ни правят по-силни и единни българи.
Предлагаме двата по-ниски призматични обема да се облицоват със светъл камък като този на НДК на метална конструкция. Тези обеми са кристалната структура, като растерът и светлите плочи ще подчертаят идеята за монументалност и сила.
Металните фигури да се възстановят и да се обработят с визия на стар метал. Идеята за Златният век на Симеон, Пиета и Съзидателя по този начин ще се обединят и подчертаят на фона на светлите архитектурни обеми.
Оголената метална конструкция би могла или да се облицова също със светъл камък като останалите два призматични обема и да се запази оригиналният замисъл на проф. Старчев, или да се озелени изцяло, като се запази силуета на проектирания в самото начало монумент и замисълът за крилете и полета към бъдещето ще се интерпретира със зеленината и живота, които ще плъзнат до върха на монумента. Стената между двете стълбища към подземното пространство също би могла да се озелени. Така в композицията се намесва и зелената система на площадното прстранство. Там може да се подреди и експозиция от снимки от създаването на паметника през 1981г до днешно време.
Би могло да се направи водно огледало по козирката над подземната галерия. Със силата на водата и отраженията на скулптурите ще се подчертае монументалността на паметника, на неговите пълни с дълбок смисъл скулптури и обеми пред най-изпълнената с емоции фасада на паметника. Водата има и успокояващ, и релаксиращ ефект, който би накарал хората да се спрат, да помислят и осъзнаят внушенията на паметника. Другото предимство на водното огледало над козирката е, че ще се избегне слагането на обезопасителен парапет там.
Пространството под козирката е подходящо място за информационен център.
Предлагаме там да е и тихият кът, където да може да седнеш на спокойствие да
се отделиш от трафика и шума на централна София с книга в ръка или просто наслаждавайки сe на архитектурно-художественото произведение и зеленината.
Между бетонните обеми ниско долу могат да се сложат прожектори, светещи нагоре и визуално отделящи ги и подчертаващи ги като обеми. Зад обемите на скулптурите могат да се сложат диодни или други подходящи осветителни ленти , които да ги подчертаят и изпъкнат вечерно време.
Нека не се опиваме да загърбим и забравим нашата история, а се сплотим около нейното запазване. Нека бъдем горди, че сме българи и че имаме за какво да разказваме и показваме, през какво сме минали и сме успели да се запазим като нация и да вървим заедно напред.

32 Траян Вълчанов

33 Мариана Сърбова и Гергана Тилева


Архитектурата на 20-ти век се опитва да материализира движението, потоците, динамиката, вътрешния живот на сградата чрез скулптурни изразни средства. С напредъка на цифровите технологии този сценарий търси и друга стилистика – тази на потока от информация.
Стандартният подход на връзка със съществуващата среда чрез форма, материал, цвят и др. се допълва от медийни характеристики като съдържание, звук, начин на взаимодействие със средата и хората. Появяват се сгради, които вместо статични „материални“ фасади, притежават динамични „медийни“ фасади.
Един възможен сценарий за паметника 1300 години България е реконструкцията му с помощта на подобни медийни средства. Като резултат би могло да се получи съживено и съвременно културно площадно пространство около НДК, с акцент – паметникът – носител не само на исторически идеи, но и на съвременни, около който разнообразен тип градка активност би могла да намери своето логично място.
/из статия:
„Медиите търсят архитектурни екрани“
автор: Мариана Сърбова
по повод Научна Конференция във ВСУ – София, от 05.06.09 /

СОФИЯ ГРИД
Идеята е, използвайки мрежа /грид/ от LED светлини, както и опцията южните наклонени повърхнини да се покрият с фотоволтаични панели, да се образува обща функционираща система – СОФИЯ ГРИД. Тя представлява многомерен градски екран за дигитални видеа, създанени специално за грида/града.
Този дигитален слой се надгражда над стоманената конструкция на паметника.
По този начин ще се появи нов живот и смисъл на скулптурната форма.
Паметта за 1300 години България ще прелее в съвременна градска памет.
Пространството около паметника ще се оформи като място на срещи с инфопункт за София.

34 Веселин Веселинов


Манифест за Времето
Паметник – извор на памет? Памет – информация и енергия; синтезиран урок във Времето?
Паметникът „1300г. България” в гр.София притежава собствен живот, отразяващ достоверно миналото – периодите от създаването му до днес; от 681г. до 1981г. – както и настоящето.
Минало. Монументът е изграден в хармонична и единна композиция с НДК, в духа на Времето (комунизъм – миг от цивилизационната спирала; нито добър/обожествяван нито лош/поругаван) и извън него, с цел (изкуствено?) подклаждане на национално самосъзнание и самочувствие.
Настояще. Времето извади на показ недостатъците на паметника и духа на неговото Време: отношение към природата; едър мащаб, „далече” от „малкия” човек, съпоставен с „великаните” на Времето; бързо (и некачествено) изпълнение; индустриален подход, тласкащ към „развитие” и „еволюция”; централизирано управление (пирамидално отгоре – надолу); липса на поддръжка и обществена заинтересованост и ангажираност по темата. Живеейки в хармония с настоящето се чувствам ученик – несподелящ, но търсещ и пазещ положителното във Времето и Миналото.
Бъдеще. Да дадем шанс на паметника за нов живот, запазвайки характеристиката му (Манифест за Времето) и трансформирайки положителното; предоставяйки вдъхновение и повод за дискусия с автора му (притежател на авторски права). В обемно – пространствено и композиционно отношение монументът е шедьовър за времето си (а и за настоящето!) и апелирам към подмяна на финишните материали. Отричам разруха, подмяна без алтернатива или манифести на изкривеното настояще.
Бетонни структури: облечени в огледална повърхност, отразяваща минувачите, зеленината, водата, слънцето, небето. Поглеждайки в миналото – човек се оглежда в настоящето Време – извор на енергия.
Скулптури: обляти с фосфор – светещи „призраци”, заредени от слънцето и събудени за нов живот през нощта, безмълвни пазители на деня в настоящето.
Метално „крило в полет”: боядисано в бяло и облицовано с прозрачно стъкло, метафора за крехко бъдеще (и настояще) и „чистота на духа” в полет.
Мрачните подземни недра: изпълнени със светлина.
Манифест за Времето

35 Добри Динев


Историята е за да бъда помнена и пазена. Затова според мен паметникът трябва да бъде запазен. И когато минаваме от там да го поглеждаме, а не да свеждаме поглед или просто да не минаваме покрай него. Идеята ми е пространството около него да бъде приветливо, безопастно и проходимо. Относно габаритите на зданието според мен не е добра идея то да бъде върнато в първоначалното си състояние поради голямата му визуална тежест и прекалената му открояемост спрямо останалите сгради и културни паметници около него. Затова аз предлагам тази част от металния скелет, която е открита да бъде отстранена и да закрием пространството, което е останало след отстраняването на елемента. Така паметникът „1300 години България“ ще придобие един по-приветлив облик. Направил съм предложение за стъклен под лежащ върху метална конструкция, така пространството в непосредствена близост до паметника става достъпно.

36 Събина Брънекова-Милин

През ден минавам с децата покрай този паметник на забравата. И все си мисля…”Какви стени? Какви наклони? Какви цепки?” Не съм алпинист, но чак на мен ми се привиждат разни хватки и въжета с катерещи се хора. А горе 2-3 „щърчащи балкона”, които откриват гледката към Витоша и вече работещите фонтани на НДК. Струва си целта. Поне от паметник на забравата, ще се превърне в една активна скулптура. Е, трябва да се помисли и за безопасността, но със сигурност ще се намери решение и за това.

37 Николай Иванов – the MMALL


Museum of Modern Art for All
В противовес със заглавието the MMALL не е проект за превръщане на паметника пред НДК в поредния нов лъскав магазин, а по-скоро за трансформирането му в ‘помещение’ за творчески начала.
The MMALL е концепция, която се опитва да засегне две основни теми, дискутирани днес в бългаското архитектурно и културно пространство. От една страна състоянието на паметника 1300 години България, а от друга проблемът за липсата на дом за съвременното българско изкуство – авангарднo, streetart, performance art в столицата. Идеята е да се трансформира, интегрира, дори буквално имплантира една институция, каквато е бил паметникът, построен по времето на комунизма, в напълно нова жизнено необходима за съвременното българско изкуство институция, каквато е музеят.
Ние не успяхме да трансформираме артефактите от близкото ни минало – по-скоро ги съборихме или просто ги обрекохме на разруха, игнорирайки тяхното съществуване. И доказателствата са навсякаде около нас – малката градинка на противоположната страна на Националната галерия или всичките изоставени паметници, пръснати из цялата страна. За съжаление съдбата на паметника 1300 години България е с история, илюстрираща и двата типа отношение – след деситилетия на игнориране днес се демонстрира желание да бъде заличен – демонтиран.
Паметникът има силно геометрично присъствие, помпозно, но наистина силно. Имайки предвид тази характеристика по-интересен момент за мен беше как простанството, дефинирано/ затворено от него, е това, което хората ще възприемат или преживяват повече – подобно на отпечатък или калъп. Идеята за негативно пространство е основната – ако е възможно да се интерпретира съществуващата структура – превръщайки я в празно пространство – въздух, атриум, заобиколен от етажи -материя. Не искам да предлагам конкретна архитектурна геометрия, а по скоро идеята за обграждане-обгращане. The MMALL ще има първата си постоянна експозиция – именно вградения паметник 1300 години България.

38 Боян Михайлов и Виктория Николова


Среща в 7 на Катерицата

Преобразеният паметник, новият лендмарк на Центъра, забележителен елемент в скайлайна на София е… катерица?
Абсурд, ругателство, гавра – само някои от потенциалните реакции на сериозната част от софийското общество. „Къде отидоха ценностите ни?” – споделя фейсбук статуса на познатите си информиращият се съвременен български човек.
Причудливата сцена на пъпа на София постепенно се преглъща – остават достатъчно парчета полиран камък из страната, напомнящи за велики дела и славни епохи. Но какво прави детинско смешният, леко гротескен образ, който така леко е пренебрегнал историческия монумент, който привлече общественото внимание предимно при срутването си? Какво е социалното въздействие на проекта зад първосигналното усещане за провокация?
Като за начало, скулптурата, макар и пределно буквална, не е особено повествователна. Тя просто присъства с цялата си нелепост. От друга страна, човешкото съзнание автоматично започва да търси тълкувание: дали това е един опростен, универсален, детски символ, който се стреми да ни откъсне от критичното ни самосъзерцание, дали със своята буквалност се противопоставя на идеалистичния наратив на изкуството от социалистическо време, дали символизира един по-свеж поглед към действителността, един стремеж към по-отворено, отговорно за своята околна среда общество от катерици, съзерцаващи Витоша… Конкретните тълкувания едва ли са от голямо значение. Важното е, че в центъра на столицата се е появило нещо интересно, нещо весело, нещо глупаво. А подобно нещо има шанс да привлече повече публично внимание от спорадичното полагане на венец от цветя – може да се превърне в място за срещи, епицентър на събития, арт сцена, платно за графити, туристическа атракция.
Странното дебело същество бяга от отговорността да носи символиката на някое доблестно животно от познатите ни статуи, като храбрия лъв или дорестия кон. Нито пък цели да осмива някого карикатурно както прави образът на прасето или на кокошката. Не е и задългително обвързано с фолклорни герои като таралежа, лисицата, заека. Катерицата е напълно неутрална и същевременно доста „софийска” – един от по-обичаните членове на градската фауна, който по интересен начин свързва града с природата.
На кое ниво зрителят ще предпочете да интерпретира катерицата – това остава без предписание. Единственото ясно послание на проекта е, че така търсеното „авангардно” изкуство не винаги изисква сериозност и целенасоченост. Често се чува оплакването, че изживяваме абсурда в неговите негативни, възпрепятстващи страни – може би ако посрещнем доброволно, на игра, това ще ни помогне по-лесно да се справяме с него.

39 Веселина Филипова – Забравеният мемориал


Всеки народ има своя история, която цени и опазва, а поколенията дописват.
Моята позиция е, че паметникът “1300 години България” трябва да се съхрани, ­­а съвремието да отрази своя нов прочит.
Развивам паметника и средата около него в две насоки:
1. Вертикалната метална част на паметника разработвам като светеща кула, която да осветява площада и работи като визуален ориентир при движение в централната част на града;
2. Изграждам рампа около паметника, която да реактивира движението от ул.Витошка към парка на НДК и да работи като нова порта за него. Тя ще предостави възможност и за разнообразни видимости към града, парка, НДК и паметника от различните й нива.

40 Орлин Манолов


Паметникът / The monument
Свидетели сме как изоставени и запуснати елементи на градската среда стават „терен”за различни градски спортове и как един градски вакум естествено се запълва с нова функция (скейтърите на ПСА). Настоящото решение представлява трансформация на части от паметника в стена за катерене. Това би могло да се реализира с участието на различни на пръв поглед страни който имат общ интерес в крайна сметка:
- Столична община – решава проблема с неугледността на мястото и създава един допълнителен магнит за градска активност. София би могла да стане домакин на състезания по спортно катерене на изкуствена стена.
- Авторът на паметника запазва своята творба, като тя получава нов смислов заряд, но също така изпълнява и ролята на ахитектурно исторически елемент от определена епоха в историческото ни развитие.
- Частен инвеститор, който може да бъде привлечен в ПЧП (PPP) и така да се осигури финансиране за трансформацията. Този инвеститор би имал уникалната възможност да създаде неповторима комбинация от забавление/история/локация/възможности
- Българската федерация по катерене. Получава атрактивна площадка в сърцето на София, която ще стане притегателно място и ще даде положителен тласък в развитието на този спорт в България. Възможност за организиране на състезания и други спортни събития.
- Обществото получава изключителна възможност да наблюдава на живо един от най интересните спортове практикувани в последните години в световен мащаб.

41 Димитър Младенов


С подкрепата на издателство Жанет 45